Танц със стихията
Уредът пой произхожда от племената маори в Нова Зеландия. Оригинално той не е огнен, а представлява топки, вързани на въже. По време на танц с песен се изпълняват сравнително елементарни движения. Неговото развитие и огнената му версия се появяват по-късно. Въртене на огън и огнени танци има в почти всяка култура по света, включително и в българските народни обичаи.
Първото нещо, което пленява, когато хванеш запален пой, е свистенето на стихията около теб. В миг се озоваваш в сфера от огън, на която си едновременно роб и господар. Огънят те води и все пак ти си този, който върти и насочва пламтящите топки в симетрични орбити, които сякаш изразяват реда на цялата природа. Озоваваш се в друг свят, където ти и стихията сте едно. Всяко движение синхронизира лявото и дясното полукълбо на мозъка ти в съвършен баланс. Това е прословутата „зона“ при спортистите или трансът при дервишите.
„Въртя пой от 2006 г. насам, а преподавам от края на 2007“, разказва Андрей Христов от българския клуб по пой Divinitas. „Клубът има две основни дейности. С Divinitas Crew ходим по участия и изнасяме огнени представления.“ Другата дейност на клуба са тренировките в зала с начинаещи, или Divinitas Academy в столицата.
Можеш да въртиш навсякъде
Човек може да се упражнява с тренировъчен незапален пой почти навсякъде. Той се прави много лесно – например с дълги чорапи и ориз. „Всеки спинър (от англ. spin, въртя) ще ти разкаже за щети,
които е причинил, но това не го е спряло“, смее се Андрей. „Тренировките навън дават свобода на движението, тренировките пред огледало помагат за усъвършенстване на формата на движенията“, допълва Лили Йотова, управител на Divinitas.
Поят набира все по-голяма известност в България. Според Лили поне няколкостотин души у нас се занимават с пой. „Иначе по света това е умерено разпространено хоби, не е като скейтборда или компютърните игри, но не е и напълно неизвестно“, допълва тя.
Обединени от огъня
Хората, които въртят пой, са различни. В клуба има представители на всякакви възрасти и с всевъзможни занимания, обединени от въртенето. Разновидностите на поя са свързани с формата и размера на главата, а също и с броя на главите, висящи на една верига. „Нашето огнено шоу например включва освен пой също огнени ветрила, обръч, тояги (единична и двойни), огнен квадрат, огнени змии (разновидност на поя), факли, мечове и други“, разкрива Андрей.
Представлението на Divinitas Crew не само е обиколило България, но е гостувало във Франция, Германия и Италия и в продължение на три месеца в Тайван. Стандартното шоу е от петима души, като в най-масивната си версия може да се изпълни и от осем. Представленията винаги са хореографирани.
Отговорността на професионалиста
„Веднъж в Шумен петима души трябваше да направим шоу на много тясна сцена – дървена и облицована в плат“, спомня си Андрей. „Накрая въртим фойерверки – пак пой, но пръскат искри – и казахме на организаторите, че има шанс сцената да се запали, и те ни отговориха: „Ами още по-добре, ако се запали.“ Е, мина само с дребни запалвания, които бяха своевременно погасявани.“ Според Лили на сцената опасността и отговорността са много по-високи. „Необходимо е да се отдели доста време, за да може човек да свикне със сценичното поведение, нормите и техниките за безопасност“, пояснява тя.
Според Андрей професионалните спинъри са малко, но все пак ги има. „Ние сме такива. През последните 6 години посвещавах на поя по-голямата част от времето и енергията си.“
„Звездите“ на поя пък са още по-малко. „Все пак те са причината изкуството да се развива, защото вдъхновяват човек да стане толкова добър, че и той да вдъхновява“, смята Лили. Според Андрей пък тя самата е една от тях (клипове на Лили има в YouTube с ключова дума „Lily Yo“).
Първият път
Всеки спинър помни много добре първия път, когато е хванал запален пой. Лили разказва, че за нея в началото звукът на огъня е бил много впечатляващ. „След това се оказа, че по-силно за мен е усещането от движението на тялото при въртене.“ Подобна е и историята на Андрей: „В началото беше голямо вълнение, после дойде удоволствието от това да учиш нови движения и да ставаш по-умел. Звукът от горящите пойове, които минават покрай главата ти, не може да се сравни с нищо друго.“
Повечето спинъри смятат, че страхът от подпалване с пой е силно преувеличен. „Все пак много трябва да се внимава дрехите ти да не са напоени с горивото преди това, защото може да стане голям инцидент. Иначе за опърлена коса и дребни изгаряния няма какво да споменаваме“, казва Андрей. „Въртенето на огън не е толкова опасно колкото звучи, но огънят не трябва да се подценява. Той трябва да се уважава, тогава ти става приятел“, добавя и Лили.
Източник: Капитал
